Химикотехнологичен и Металургичен Университет

Накратко

Източник: Уикипедия на български: Химикотехнологичен и металургичен университет; Официален сайт: University of Chemical Technology and Metallurgy^1,2

История

Висшето химикотехнологично образование в България води началото си от 1945 г., когато към Машинния факултет на Държавната политехника е създаден отдел „Индустриална химия“. На 10 юни 1953 г. Държавната политехника е разделена на четири самостоятелни висши технически института. Един от тях е Химикотехнологичният институт, който започва с два факултета – Химикотехнологичен и Металургичен – и 11 специалности.¹

Задочното обучение е въведено през 1953 г., а приемът на студенти нараства рязко от 1959 г. През 1960 г. е създаден научноизследователски сектор за решаване на технологични проблеми на промишлените предприятия. През 1963 г. институтът става Висш химикотехнологичен институт. През 1995 г. с решение на Народното събрание приема сегашното си име – Химикотехнологичен и металургичен университет.¹

Факултети и профил

Обявената мисия на университета включва подготовката на инженери, технолози и мениджъри във всички образователни степени, както и фундаментални и приложни изследвания. Областите му на дейност включват химични технологии, металургия, автоматизация, биотехнологии, екология и мениджмънт.¹

• Факултет по химични технологии
• Факултет по химично и системно инженерство
• Факултет по металургия и материалознание
• Деканат за продължаващо и дистанционно обучение

Източник: Уикипедия на български: Химикотехнологичен и металургичен университет¹

Сред учебните му центрове са центрове по екология, за обучение на френски език, за европейско качество, за обучение на немски език, по материалознание с обучение на английски език и по водородни технологии. Структурата включва още университетски компютърен център и централна научноизследователска лаборатория.¹

Научна дейност и управление

Научноизследователският сектор, създаден през 1960 г., допринася за развитието на института като образователен и научен център по химия и металургия. Университетът провежда фундаментални и приложни изследвания, включително по технологични проблеми на промишлени фирми.¹

Академичният съвет ръководи учебната, научната, производствената и другите дейности. Той се състои от 75% хабилитирани преподаватели, 15% нехабилитирани преподаватели и 10% студенти и докторанти. Ректорът е член по право и председателства съвета. Проф. Сеня Терзиева е ректор от 2019 г.¹