Иван Вазов
Накратко
| На български | Иван Минчов Вазов |
|---|---|
| Роден | 9 юли 1850 г., Сопот, Османска империя |
| Почина | 22 септември 1921 г. |
| Професии | Поет, писател и драматург |
| Известен с | Романът „Под игото“ |
| Министър | На народното просвещение, 7 септември 1897 г. – 30 януари 1899 г. |
| Академия | Академик на Българската академия на науките |
Източник: Уикипедия: Ivan Vazov1
Живот и кариера
Вазов е роден в Сопот, тогава в Османската империя. Родителите му Съба и Минчо Вазови оказват силно влияние върху ранните му години. След основното училище в Сопот учи в Калофер и работи там като помощник-учител. По-късно учи в училището на Найден Геров в Пловдив, където прави първите си стъпки като поет.1
Баща му се опитва да го насочи към търговията и първо го изпраща в Олтеница, Румъния, да чиракува при свой чичо. Вазов обаче се посвещава на литературата и заминава за Браила, където живее сред българските революционни емигранти и се запознава с поета и революционер Христо Ботев. Вазов е роден на 9 юли 1850 г., макар че точната дата се оспорва.1
Творчество
През 1874 г. Вазов се включва в борбата за освобождение на България от Османската империя. След като се връща в Сопот, влиза в местния революционен комитет. След неуспеха на Априлското въстание през 1876 г. бяга в Галац и става секретар на тамошния комитет. Първата му издадена творба е „Пряпорец и гусла“ през 1876 г., последвана от „Тъгите на България“ през 1877 г.1
След Освобождението на България през 1878 г. Вазов пише „Епопея на забравените“. Романът му „Под игото“ от 1888 г. описва османското потисничество в България и е преведен на над 30 езика. Сред другите му творби са романите „Нова земя“ и „Под нашето небе“, както и пиесите „Хъшове“ и „Борислав“. Той пише и научнофантастичен разказ и фантастична поема – първите творби от този вид на български език.1
Обществена дейност и наследство
Вазов редактира политическите списания „Наука“ и „Зора“, а по-късно започва да издава в София списание „Денница“. От септември 1897 г. до януари 1899 г. е министър на народното просвещение от Народната партия. През 1917 г. е номиниран за Нобеловата награда за литература. Българската академия на науките го удостоява с най-високото си почетно звание – академик.1
Вазов умира на 22 септември 1921 г. Народният театър в София и Народната библиотека в Пловдив носят неговото име, както и квартал в София. Домът му в София е музей, а през юни 2020 г. на негово име е наречен кратер на Меркурий.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
